За книгата: година / С какъв звук всичко отива по дяволите? За някои имаше звук от чупене на чинии, писъци, псувни и обвинения, хвърлени в лицето. За мен е в мълчание. В меланхолия и самота, разпадайки се пред очите ни като къща от карти от леко докосване, исках да се забравя, да се отдам на меланхолия, да плача, размазвайки парещи сълзи по лицето си, хлипайки, ридаейки, но успях само да заспя. , след като получих удар в главата с такава сила, че загубих съзнание в собствения си коридор, когато се събудих, разбрах само три неща. Първо, като факт, като даденост – Вадим е козел и женкар. Второ, в близко бъдеще това ще е най-малката ми грижа. Трето, пак имам мозъчно сътресение. И тогава този маниак пак ми звъни на работата да ми диша в ухото.…